В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен. Получило е името си от върбата – Ракита.
През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия. До 1905 г. въпреки че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява. През 1926 г. селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка
Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
