От тук започва България!

Община Брегово, област Видин

Последни публикации

Населени места
с. Балей

Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово, на 3 км от устието на р. Тимок (най-северозападната точка на България), и на 32 км от областния център Видин.  В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена […]

Вижте още »
с. Връв

Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България. Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад […]

Вижте още »
с. Гъмзово

Село Гъмзово се споменава писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете. Общоприето е мнението, […]

Вижте още »
с. Делейна

Селото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин. Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още […]

Вижте още »
с. Калина

Село Калина се намира в красива местност. На изток от него е разположена красива гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Има малък язовир. До 1934 година името на селото е Чорокалина.

Вижте още »
с. Косово

За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.

Вижте още »
с. Куделин

Село Куделин е разположено върху територия с предимно равнинен релеф. Отстои на по около 1,5 – 2 км от граничната с Република Сърбия река Тимок на запад, от устието ѝ при вливането в река Дунав на север и от граничната с Румъния река Дунав на югоизток от устието на Тимок. Надморските височини са между 40 и 50 метра, на площада пред сградата на кметството – около 49 м. Старото име на селото […]

Вижте още »
с. Ракитница

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.  Получило е името си от върбата – Ракита. През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към […]

Вижте още »
с. Тияновци

В църквата „Света Троица“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков. В първите години на комунистическия режим в Тияновци, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 63% от гласовете.

Вижте още »