Кмет на Община Брегово
Илиян Бърсанов
тел.: +359 894360653, тел.: 09312 3636
е-mail: kmet@bregovo.bg
приемен ден: петък от 9 до 11 часа
От тук започва България!
Последни публикации
- Годишен отчет за постъпили и обработени заявления за достъп до обществена информация в Община Брегово през 2022 година
- Решение на Общински съвет Брегово, взети с протокол №1 от 30.01.2023 г.
- Уведомление до общинските съветници за свикване на редовно заседание на ОбС Брегово на 30.01.2023 г. от 11:00 часа
- Честита Нова 2023 година!
- Добри гости-Коледари на последната сесия на Общински съвет Брегово!
Добри гости – коледари гостуваха в навечерието на Коледа и Нова година на последната сесия на Общински съвет Брегово. С традиционни песни и наричания коледарскиата група на детска градина „Детелина“ гр. Брегово поздрави Кмета на Община Брегово – г-н Илиян Бърсанов, Председателя на общинския съвет Брегово – инж. Иван Вълчов, общинските съветници и общинската администрация. Коледарчетата заедно с директорката Захарина Лазарова и екип преподаватели с много вълнение и настроение изпълниха добрите наричания и създадоха истинско празнично настроение. - Решения на Общински съвет Брегово, взети с протокол № 13 от 21.12.2022 г.
- Покана за обществено обсъждане на предварителен проект на Генерален план за организацията на движението в Община Брегово
Община Брегово отправя покана към всички заинтересовани органи, организации, физически и юридически лица, за участие в обществено обсъждане на предварителен проект на Генерален план за организация на движението на община Брегово. Дискусията ще се проведе на 20 януари от 10:00 часа в сградата на Община Брегово – заседателна зала. Изготвеният проект е на разположение на заинтересованите страни в сградата на общинска администрация – Брегово, всеки работен ден от 9:00 до 16:00 часа в периода от 21.12.2022 г. до 21.01.2023 г., както и […] - Уведомление до общинските съветници за свикване на редовно заседание на Общински съвет Брегово на 21.12.2022 г. от 11:00 часа
Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово, на 3 км от устието на р. Тимок (най-северозападната точка на България), и на 32 км от областния център Видин. В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена […]
Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България. Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад […]
Село Гъмзово се споменава писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете. Общоприето е мнението, […]
Селото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин. Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още […]
Село Калина се намира в красива местност. На изток от него е разположена красива гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Има малък язовир. До 1934 година името на селото е Чорокалина.
За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.
Село Куделин е разположено върху територия с предимно равнинен релеф. Отстои на по около 1,5 – 2 км от граничната с Република Сърбия река Тимок на запад, от устието ѝ при вливането в река Дунав на север и от граничната с Румъния река Дунав на югоизток от устието на Тимок. Надморските височини са между 40 и 50 метра, на площада пред сградата на кметството – около 49 м. Старото име на селото […]
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен. Получило е името си от върбата – Ракита. През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към […]
В църквата „Света Троица“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков. В първите години на комунистическия режим в Тияновци, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 63% от гласовете.