Кмет на Община Брегово
Илиян Бърсанов
тел.: +359 894360653, тел.: 09312 3636
е-mail: kmet@bregovo.bg
приемен ден: петък от 9 до 11 часа
От тук започва България!
Последни публикации
- Встъпване в длъжност на новоизбраните общински съветници, кметове на кметства и кмет на Община Брегово за мандат 2023-2027
- Списък на заличените лица от избирателните списъци в изборите за общински съветници и за кметове на 5 ноември 2023 г. (балотаж)
- Решения на Общински съвет Брегово, взети с Протокол № 12 от 18.10.2023 г.
- Военно Окръжие II степен Видин – информация за свободни длъжности във военни формирования
- Списък на заличените лица от избирателните списъци – избори за общински съветници и кметове 29 октомври 2023 г.
- Обучение на членовете на СИК – избори за общински съветници и кметове 29 октомври 2023 г.На 15 октомври в салона на общинска администрация Брегово се проведе обучение на секционните избирателни комисии образувани на територията на община Брегово. Адвокат Лилия Станчева – председател на ОИК-Брегово, запозна присъстващите членове на СИК с методическите указания на ЦИК, относно провеждането на изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г.
- 12 октомври – Ден наБългарската Община! Честит Празник!
Уважаеми колеги, Уважаеми общински служители и общински съветници, Честит 12 октомври – Ден на българската община! Нека си пожелаем здраве, лично щастие и успехи в постигането на общата ни цел – българските граждани да получават достъпни и качествени услуги! - Анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет
Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово, на 3 км от устието на р. Тимок (най-северозападната точка на България), и на 32 км от областния център Видин. В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена […]
Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България. Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад […]
Село Гъмзово се споменава писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете. Общоприето е мнението, […]
Селото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин. Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още […]
Село Калина се намира в красива местност. На изток от него е разположена красива гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Има малък язовир. До 1934 година името на селото е Чорокалина.
За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.
Село Куделин е разположено върху територия с предимно равнинен релеф. Отстои на по около 1,5 – 2 км от граничната с Република Сърбия река Тимок на запад, от устието ѝ при вливането в река Дунав на север и от граничната с Румъния река Дунав на югоизток от устието на Тимок. Надморските височини са между 40 и 50 метра, на площада пред сградата на кметството – около 49 м. Старото име на селото […]
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен. Получило е името си от върбата – Ракита. През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към […]
В църквата „Света Троица“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков. В първите години на комунистическия режим в Тияновци, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 63% от гласовете.