Кмет на Община Брегово
Илиян Бърсанов
тел.: 09312 3636
е-mail: kmet@bregovo.bg
приемен ден: петък от 9 до 11 часа
КОНТАКТИ СЪГЛАСНО-ЧЛ.13 (1) ОТ ЗЕУ
От тук започва България!
Последни публикации
- Празник на град Брегово-Програма за 14 август 2026 г.
- Празничен водосвет от Негово Високопреосвещенство Видински Митрополит Пахомий
По повод християнския празник „Успение на Пресвета Богородица“ и празника на град Брегово на 15 август 2026 г. от 12:30 часа ще бъде отслужен празничен водосвет от Негово Високопреосвещенство Видински Митрополит Пахомий. Каним гостите и жителите на град Брегово да вземат молитвено участие в празничното последование. - Община Брегово проведе информационна среща по проект „Фотоволтаични решения и зелена мобилност за ЦНСТ услуги в с. Балей и с. Куделин“ – Договор № BG-RRP-13.009-0173-C01 – по процедура „Инсталиране на фотоволтаични системи (ФЕЦ) в съществуващи социални услуги, делегирани от държавата дейност и закупуване на електрически превозни средства, включително свързани зарядни станции за предоставяне на социални услуги“
- МЕСЕЧЕН ОТЧЕТ ЗА КАСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА КЪМ 31.07.2026 г.
- ПОКАНА за публично обсъждане на проекта за бюджет на община Брегово за 2026 г.
- ПОКАНА за информационна среща по проект „Фотоволтаични решения и зелена мобилност за ЦНСТ услуги в с. Балей и с. Куделин“ – Договор № BG-RRP-13.009-0173-C01 – по процедура „Инсталиране на фотоволтаични системи (ФЕЦ) в съществуващи социални услуги, делегирани от държавата дейност и закупуване на електрически превозни средства, включително свързани зарядни станции за предоставяне на социални услуги“
- Протокол №09 от 07.08.2026 г. на Общински съвет Брегово
- Уведомление до общинските съветници за свикване на редовно заседание на Общински съвет
Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово, на 3 км от устието на р. Тимок (най-северозападната точка на България), и на 32 км от областния център Видин. В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена […]
Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България. Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад […]
Село Гъмзово се споменава писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете. Общоприето е мнението, […]
Селото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин. Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още […]
Село Калина се намира в красива местност. На изток от него е разположена красива гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Има малък язовир. До 1934 година името на селото е Чорокалина.
За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.
Село Куделин е разположено върху територия с предимно равнинен релеф. Отстои на по около 1,5 – 2 км от граничната с Република Сърбия река Тимок на запад, от устието ѝ при вливането в река Дунав на север и от граничната с Румъния река Дунав на югоизток от устието на Тимок. Надморските височини са между 40 и 50 метра, на площада пред сградата на кметството – около 49 м. Старото име на селото […]
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен. Получило е името си от върбата – Ракита. През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към […]
В църквата „Света Троица“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков. В първите години на комунистическия режим в Тияновци, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 63% от гласовете.