Село Гъмзово се споменава писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете.
Общоприето е мнението, че наименованието на селото – Гъмзово – произлиза от сорта грозде „Гъмза“, който е бил широко разпространен в района на населеното място. Интересно и приемливо тълкуване на произхода на името дава Маргарита Николова – етнограф във Видинския музей /1989 г./. Според нея, местността, в която е разположено селото има интересна форма – чаша с дълга вдлъбната дръжка. Дръжката представлява една теснина – дол, който започва от баира на селото и се спуска по полето, надолу към „чашата“, това е руслото на река Видровец. Върху околовръстните склонове /“стените на чашата” / и дъното ѝ са разположени къщите на селото. Тази форма на местността е отразена в тюркската дума „гъмза“, която има паралел в якутския език – хасма; уйгуския език – „гъмза“; алтайския език – “ канза”; китайския език – „гънузи“ – всички със значение –“лула за пушене”.
С. Гъмзово в миналото било съставено от две махали, българска и влашка. Те били работници при турски чифликчия. След 1862 г., когато татарите напускат южна Русия – Тобрук в селото се заселват 50 – 60 татарски семейства. Занимавали се със земеделие и лозарство. В техния район се намирали и Новоселските лозя, през турско време. Повечето лозя им били от сорта бяло грозде, което е възпято в народната песен. През 1876 г. при бягството в Сърбия селото било опожарено от турците. Същата участ го сполетяла и през 1877 г. когато татарите напускат селото и се прибират в крепостта – Видин. Турския чифлик съществувал през 1759 г. До след освобождението махалите са налице, всяка със своя говор и обичаи. В по-късно време числеността на махалата с български говор постепенно намалява, поради изселване в Ново село, докато към 1912 г. тя е била асимилирана от махалата с влашки говор, с един остатък от 3 – 4 домакинства.
През турско време до около освобождението ни, в землището на Гъмзово са били лозята на Новоселяните, в местността „Голя“. През 1900 г. селото е имало 1781 жители. В неговото землище се намира височината к. 236 м., където е инсталиран сега ретранслатор за телевизионно препредаване. През 1926 г. селото има 2,354 жители, с 400 домакинства и орна площ 16,000 дка./85/
В първите години на комунистическия режим в Гъмзово, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 59% от гласовете. През 1947 година се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряд.